Господин Форд, имал ли сте криза на средната възраст?  

Господин Форд, имал ли сте рецесия на междинната възраст?

 

Да. Напускането на Гучи беше пагубно за мен. Опустошително, тъй като в действителност бях вложил всичко в това от петнадесет години и внезапно нямах идентичност. „ Кой съм аз? Какво върша? Нямам среда, хора, с които да приказвам или да предам своите мисли или хрумвания “. Може би пиех прекалено много – като живееш в Лондон, това е доста елементарно. Акцентът в живота ми може би се беше трансферирал върху неща, които не бяха значими. Така че да, имах такава рецесия. Иска ми се да има по-добър термин за това. Идва при всички, може би на трийсет, може би на четиридесет, може би на шестдесет или седемдесет, кой знае. Стигате досега, в който усещате, че часовникът тиктака и се чудите дали в действителност получавате максимума от живота си. Ако имате всичко в живота е по-лесно да загубите себе си. Ако имате всичко, също по този начин е по-лесно да разберете, че това не са значимите неща. За страдание доста хора не стигат до този миг. Те прекарват живота си в блян и към момента не учат тези уроци. Други хора го схващат на двадесет години и са изцяло уравновесени и зрели, и схващат по какъв начин да управляват нещата от ранна възраст.

 

Как бихте описали настоящето си положение на духа?

 

  Чувствам, че не се нуждая от нищо за добър живот. Израснах в Ню Мексико и колкото по-възрастен ставам, имам по-малка потребност от модерна просвета и огромни градове и всички неща, с които сме бомбардирани. По-щастлив съм в ранчото си посред нищото, виждам по какъв начин бубулечките придвижват листа през тревата, чувам тишината, яхвам коня си и съм навън. Така че имам някаква сигурност, че в случай че изгубя всичко в живота си, ще бъда доста благополучен от простичките неща, тъй като те са тези, които са значими.

 

Значи блясъкът, за който се застъпвахте, не ви интересува?

 

 След като единствено два месеца бях в Ню Мексико, разбрах, че в действителност мога да работя отвред. Наистина съм самотник; в действителност не съм обществена персона. Заради работата ми хората мислят, че съм на открито всяка вечер, само че в действителност ненавиждам всичко това. Аз съм човек, който обича да бъде самичък и да вижда близки другари. Аз съм срамежлива и интроспективна персона.

 

Получавате ли най-вече ентусиазъм от природата? В последна сметка това е висшата хубост.

 

Да, природата е най-близкото до Бога и нямам поради Бог като някаква вяра, а във връзката с Вселената, която мисля, че сме изгубили. Американските индианци имат това и там, където пребивавам, в действителност е центърът на индийската цивилизация Анасази. Дори имам две големи руини на Анасази в парцела на ранчото ми. Не споделям, че несъмнено има някаква нематериалност, идваща от там, само че може пък и да има. Когато сте покрай земята и ставате, когато слънцето изгрява и лягате да спите, когато залязва, това слага всичко в вероятност.

 

Наистина ли?

 

Да, всички останали нелепости просто избледняват. Загубихме контакта си със земята. Кучетата нямат виновност, кучетата нямат комплекси за неустановеност, кучетата не мислят, че имат потребност от по-голяма къща от другото куче. Кучетата са просто изцяло себе си. Те са доста във връзка, не мислят за гибелта си. Те просто се търкалят по тил, наслаждавайки се на това, което усещат. Мисля, че това им е хубавото на животните.

 

Вие сте духовна персона?

 

Аз съм духовна персона по източен метод. Научих, че щастието за всички нас е копчето, което включваме в мозъка си. Това няма нищо общо с пазаруването на нова къща, нова кола, нова другарка или нов чифт обувки. Нашата просвета е доста за това; в никакъв случай не сме удовлетворени от това, което имаме през днешния ден. Винаги мислим, че се нуждаем от нещо друго, с цел да сме щастливи.

 

Всичко това звучи сякаш преживявате мъчно холивудския метод на живот?

 

Беше ми мъчно да се оправя с него и се научих по какъв начин да го деля. Това е представление; аз играя роля. Не споделям, че няма аспекти от това, които са ми приятни; обичам красиви дами, красиви дрехи  и красиви цветя. Но всички тези неща би трябвало да останат в вероятност. Няма нищо неприятно в това да обичаме обстоятелството, че ние сме физически същества, само че то би трябвало да се върже в вероятност. Това е просто отклоняване. Това е едно от хубавите неща в живота, като яденето на страхотна пържола или целуването – добре, целуването е може би по-ценно от всички останали неща – само че това са неща, които би трябвало да оставите след себе си, когато напуснете планетата. Когато съм на смъртното си легло, не мисля, че ще мисля за хубавия чифт обувки, който имах или красивата ми къща. Ще мисля за една вечер, която прекарах с някого, когато бях на двадесет, където почувствах, че просто съм безусловно обвързван с този човек.

 

Наистина ли сте толкоз огромен романтик?

Да, в действителност съм романтик.

 

Колко време лишава всяка заран, с цел да станете оня Том Форд, за който говорехте преди?

 

Сутрин ми лишава доста време, с цел да стана индивида, който другите хора чакат от мен. Когато се усещам депресиран и имам неприятен ден или се е случило нещо извънредно, или би трябвало да се сблъскам с нещо, преминавам през доста акуратен обред на обличане. В прочут смисъл това е броня; сътворявам пласт. Ако всичко в моя веществен свят е в ред, ще съумея да го преодолея. Този перфекционизъм идва от това, че съм Дева. Вътрешният ми свят е обвързван с външния ми свят. Ако къщата ми е руина, аз съм руина. Ако е подредено, и в мен е подредено. Това е един тип баланс.

 

Дълги години споделяте живота си с приятеля си Ричард Бъкли. Той ли е вашата концепция за добър живот?

 

Ричард е индивидът, който обичам най-вече на света и индивидът, с който съм  от 23 години. Така че да, само че по този начин са и моите кучета. Питах се: „ Ако на следващия ден умра, кои са нещата, които ще запомня? “ и разбрах, че това да се сгуша с едно от кучетата ми е едно от най-ценните неща в живота ми! Това би било нещо, което толкоз доста ще ми липсва.

 

Важно е да имаш някой, който да мине с теб през целия житейски път, някой, който да ти покаже, че не става въпрос за идващото фешън ревю или реклама, която снимаш.  

 

Разбира се, че е. Все още съм другар с хората, с които ходех на учебно заведение. Много от тях работят с мен през последните 18 години. Когато намерите някой добър човек, пазете го! Дръжте го в живота си.

 

Трудно ли ви е да срещнете нови хора?

  Честно казано, не срещам доста нови хора. Омъжен съм, само че никой не идва. Сякаш не живея полово. Никой, никой.

 

В последна сметка вие сте Том Форд, тъй че хората евентуално считат, че по този начин или другояче нямат късмет.

 

Може би това е повода, само че никой, никой не флиртува, никой не идва на мен. Обикновено, когато хората поддържат връзка персонално с мен, тогава желаят да ми дадат своята визитка в края на диалога.

 

Искате да кажете, че предпочитате хората да ви търсят повече?

Разбира се! (Смее се) Защо не? Не споделям, че бих работил по въпроса, само че би било хубаво.

 

 

източник: the-talks.com

създател: the-talks.com
...